|
Психология
Хуманитарна наука, “наука за душата”, наука, в чиято област на изследване попадат теми като внимание, памет, мислене, интелект, емоции, общуване, постижения и всички останали процеси, свързани с “човешкото у човека”.
Психолог
Общо наименование за специалист от която и да е област на психологията.
Психиатрия
Раздел на клиничната медицина, изучаващ възникването, разпространението и връзките на психичните болести с физиологичните и социални фактори, разработващ методи за тяхната диагностика, лечение и профилактика, начина и методите на експертиза и рехабилитация на психично болните.
Психиатър
Лекар, специалист по психични болести, подготвен в областта на диагностиката, лечението, профилактиката и експертизата на психичните болести.
Психотерапия
Метод за работа с клиенти, който цели да им помогне да променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За осъществяването на тази цел се използва взаимодействието между психотерапевта и клиента. Кои конкретни методи ще се приложат, зависи от представяните симптоми и трудности, както и от следваната от психотерапевта теория.
Психотерапевт
Психолог, практикуващ някой от видовете психотерапия. Основните разлики с психиатрията са в това, че при психотерапията не се предписват лекарства, лекува се човека, а не симптомите.
Психоанализа
Направление в теоретичната и практическата психология, основано на изследванията на Зигмунд Фройд и претърпяващо изменения и развитие до днес. Психоаналитичните концепции оказват трайно и значимо влияние върху многобройни области на човешкия живот – от медицината, до политиката.
Психоаналитик
Психотерапевт, преминал специално обучение, включващо дългогодишна лична анализа и приет за редовен член на психоаналитично общество. Основни средства на психоанализата са: строга рамка /терапевтични сесии 1-5 пъти седмично в строго определен час и място/, минимална намеса на аналитика в процеса, метод на свободните асоциации и интерпретативни конструкции.
Психоаналитична психотерапия
Терапия, която ползва като теоретична основа психоанализата. С този термин се определя и методът на терапия, изобретен от Карл Густав Юнг.
Психодрама
Метод на психотерапия, създаден от Джейкъб Морено. Целта на подхода е чрез техники от театъра клиентът да изиграе минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли, да ги разбере по-пълно или да постигне катарзис.
Психодиагностика
Оценка на психичното състояние на индивида чрез различни експериментално-психологични тестове: въпросници, моделирани ситуации, вербални и невербални техники, рисунки и пр.
Креативност
Творческо мислене и аналогичен подход към живота.
Стрес
От англ. stress - напрежение, натиск, усилие. В най-общ смисъл, стрес се използва за обозначаване на ситуация, в която човек е по някакъв начин претоварен от необичайни или патологични дразнители и се проявява с адаптационен синдром. Според създателят на теорията за стреса - Ханс Селие, стресът в определени рамки е ефективен за индивида.
Дистрес
Ако организмът бъде подложен прекалено дълго на стрес, тялото проявява стресова реакция. Наблюдават се симптоми като: повишаване на кръвното налягане, повишаване на нивото на адреналина, променен пулс, повече червени кръвни телца, по-бавно храносмилане и пр. Това състояние е деструктивно и се означава от Ханс Селие като дистрес.
Депресия
Състояние на тъга и умора, обикновено в отговор на ясно определими стресори. Настроенията, свързани с нормалната депресия варират по продължителност, но обикновено траят не повече от две седмици. Ако подтиснатото настроение продължи за по-дълъг период от време и се появят трудности със съня, проблеми с храненето и засилващи се мисли на отчаяние и безнадеждност, проблемът се доближава до клиничните депресивни разстройства.
Тревожност
Състояние на психическо неравновесие, появяващо се тогава, когато човек не преживява оптималното ниво на стрес за собствената си конституция. Тревожността може да бъде адаптивна, ако е на ниво, което може да сигнализира нуждата от промяна за човека, или маладаптивна, ако е толкова висока, че е демобилизираща, или е толкова ниска, че е немотивираща.
Фобии
Страхове от конкретни предмети или ситуации, които обикновено не се смятат за опасни, като например паяци, мишки, височина, тълпа, затворено пространство. При фобиите лицето напълно осъзнава ирационалността на своя страх. По това се отличават фобиите от налудностите.
Когнитивно поведенческа психотерапия
Подход, насочен към промяната на образи, мисли и начини на мислене с цел подпомагане на клиентите да преодоляват емоционални и поведенчески проблеми. Този подход се основава на теорията, че поведението и емоциите отчасти се причиняват от когнитивни /познавателни/ процеси, които човек може да се научи да променя.
Лична сила
Умението да придвижваме нещата от живота си в желаната от нас посока. |
|
