Някои начини за приложение на играчките, рисунките и ръчно изработените маски в индивидуалната психодрама

Статията представя личния ми опит в използването на играчки, маски и рисунки в индивидуалната работа с психодраматична насоченост. Моят подход е еклектичен и свързан с принципа “Каквото работи – изпозвай го” в практиката. Възможно е голяма част от психодраматичните техники (като интервю, ролева игра, размяна на ролите) да се осъществяват посредством спомагателни принадлежности. Децата често си играят с играчки, давайки им различни фрази и реплики в разговор. Играчката приема роли и протагонистът може да проектира качества, позиции, чувства и мисли върху нея.  Маските и куклите могат да бъдат интервюирани, както членовете на групата се интервюират в стандартната психодрама. Рисуването е приложимо по същия начин, по който се конструира скулптура.

The article presents my personal experience in the using of toys, masks and drawing in the individual work with a psychodrama trend. My approach is an eclectic and it’s joined to the principle “Whatever works – use it” in the practice. In generally is possible a big part from the psychodrama techniques (such as interview, role plying, role reversal) to be realized through the medium of accessories.  The children often play with toys giving them different phrases and retorts in a dialogue. The toy accepts roles and the protagonist can project qualities, attitudes, feelings and thoughts on it.  The masks and the dolls can be interviewed as in the standard psychodrama are interviewed the group member. The drawing is applicable in the same way like the sculpturing.

В началото на психологическата ми практика се появи въпросът: как  да прилагам уменията си от психодрамата в индивидуалната работа с клиенти. След години психодраматично обучение, поведението и реакциите ми като че ли повече бяха “програмирани” да действат “групово”. Същевременно практиката ми се развиваше единствено с индивидуално консултиране, и то преобладаващо с деца и младежи. Търсейки по-гъвкав подход, се насочих към някои елементи на арт-терапията, които ми се струваше, че биха могли да се съчетаят с психодрамата.
След известни опити установих, че рисуването и играчките могат да послужат за един еклектичен, но ефективен подход при работа с деца. Децата често си играят с играчки и им дават различни реплики, така че да се получи диалог. Често играчките се използват за загряване в психодраматичните групи. Взаимствах това и го разширих, така че играчките да изпълняват и функцията на груповите членове, участващи в психодраматичната сцена. Играчката влиза в дадена роля, одухотворява се, превръща се в добавъчен Аз, в обект, върху който се проектират качества, нагласи, чувства и мисли. В началото на сесията на клиента се предлага да избере играчка, която прилича на него. Обикновено в началото клиентът говори за играчката не като за себе си, а като за някой друг. Ето как стана това при момиче в тийнейджърска възраст, избрала за себе си мече.

Клиент: Това е едно мече, което си лежи самичко.
Психолог: Какво му има?
Клиент: Много е  болно.
Психолог: Откога е така?
Клиент: От около два месеца.
Психолог: Какво се случило с него, че се  е разболяло?
Клиент: Някой му е направил гадно, наранил го е.
Психолог: Кой е направил това? Можеш ли да избереш играчка, която прилича на него?

Клиентът избра две играчки, които играят ролите на личностите, наранили мечето: коала и крокодил. Забелязвайки, че постепенно вътрешните съпротиви намаляват, предложих размяна на ролите, така че момичето започна да говори от името на добавъчните Азове /първо лице единствено число/. Изведените играчки - добавъчни Азове бяха интервюирани, протагонистът приемаше ролите на едната или другата,  оправяха се реплики между тях и мечето. След като мечето изглеждаше болно, тъжно и съмотно, попитах клиента има ли някой, който може да му помогне. Оказа се, че това е голямо вълшебно дърво. Изведох дървото на сцената, интервюирах го, то отправи своето послание към мечето. Сцената завърши с изграждането на скулптура. Би могло също да се изследват минали ситуации /с въпроса от типа на “Това напомня ли ти на нещо, което се е случвало преди?”/. Може да се направи и проекция в бъдещето /”Искаш ли да видиш как ще е мечето след пет години?”/. В този случай клиентът предпочете да остане с моментната скулптура на ситуацията: мечето още е болно, но вече има голямо вълшебно дърво /в тази сцена също представено от играчка/, което го лекува и закриля. Виждаме, че в този случай играчките спомагат за отключване на креативността и спонтанността, защото обикновено носят символични значения, породени от културната среда. Като че ли играчките улесняват избора си за “помощни Азове” и с това, че визуално отговарят на приписваните им свойства. Мечето е меко, пухкаво и “сладко”; коалата е приятна и по принцип добра, но с оттеглянето си от живота на мечето му е причинило душевна травма; крокодилът е агресивен и подтиква коалата да върши зло; дървото /представено от голям мечок/ е сексуализираното мъжко начало.

Психолог: Откри ли в тази история нещо ценно за себе си?
Клиент: Да, две неща. Първото е, че искам коалата да я няма - да си отиде надалеч и никога повече да не се връща. Второто е, че дървото в голяма степен го свързвам с приятеля си.

В началото имах съмнение дали клиентът ми ще бъде емоционално въвлечен в процеса, използвайки играчки. Убедих се, че това е напълно възможно, а в определени ситуации хората могат проектират върху играчките действителни чувства и настроения. Нъпълно възможно е да се получи едно интензивно емоционално въвличане в играта. Ето едно признание:

Психолог: Как ти се стори това, което стана?
Клиент: В началото не очаквах, че толкова ще се развълнувам. Мислех си, че по-добре ще се контролирам.

По подобен начин с деца беше опитано рисуване на маски, които после се използват в протичащата сцена. Когато детето - протагонист говори например за своя най-голям страх, то може и да го вижда пред себе си под формата на маска, която само е нарисувало. Посредством смяна на ролите, маската и играчката могат да се интервюират по същия начин, по който в стандартната психодрама се интервюират участниците в сцената.
За разлика от използването на играчки и маски, изобразяването на рисунка по-скоро се доближава до скулптурирането. Разбира се, тук също може да има има силна вътрешна динамика и движение. На един лист чрез рисунки може да се построи цяла психодраматична сцена, да се разположат участниците в нея, да се проведе диалог между тях.
Протагонистът разполага себе си на листа, а след това ситуира и добавъчните Азове в конфигурация, която най-добре отговаря на вътрешните му усещания.

Психолог: Добре, нека си представим, че ти и твоите чувства сте нарисувани на  листа. Къде точно се намираш ти?
Клиент: Ето тук. /протагонистът посочва средата на  листа/
Психолог: Как точно изглеждаш, как си застанал?
Клиент: /рисува малко слънце/ Така.
Психолог: Къде би разположила омразата на онази жена?
Клиент: Около мен.
Психолог: Нарисувай я.
Клиент: /изобразява черни нокти около слънцето, които сякаш се опитват до го сграбчат/
Психолог: Изглежда сякаш тази омраза те обгръща отвсякъде, много страшно изглежда.
Клиент: Да, ужасно е.

По-нататък следват интервюиране на омразата, извеждане и интервюиране на появяващия се гняв /изобразен като пламъци в долния край на рисунката /към личността, коато е наранила протагониста  и на “нещо слузесто и гадно”, което илюстрира цялостното усещане на протагониста в тази ситуация и “тежи” “със страшна сила” над всичко /в горната част на листа/. Те отправят своите послания и карат протагониста да почувства своята безпомощност и неувереност, че ще намери решение.
Психолог: Кой би могъл да ти помогне в този момент?
Клиент: Приятелят ми.
Психологът: Би ли искала да го видиш тук и какво ще се случи, ако той се появи?
Клиент: Не.
Психолог: Може би предпочиташ да изследваш бъдещето си с него?
Клиент: Предпочитам  бъдещето.
Във втората рисунка /Илюстрация 2/ протагонистът се изобразява като слънце с червен цвят. Под него има “море” от страст, наподобяваща огнени памъци. Обкръжено е жълто-зелена радост, а отгоре се носи небесно-синьо спокойствие. Тези три чувства се интервюират последователно, отправят послание към протагонста, а той запечатва “хубавия край” с една въображаема снимка.

       В заключение бих обобщил, че съчетаването на техники от арт-терапията и психодрамата може успешно да се прилага в практиката. Това би обогатило както терапевта, така и клиента. От една страна, ще увеличи техническият “арсенал” на терапевта и ще го окуражи да експериментира в посока откриване на техники, с които би се чувствал добре по време на сесията. По този начин, владеещ повече възможности за работа, опирайки се на принципа “тук и сега”, той ще се чувства по-удобно в терапевтичната ситуация и би бил по-полезен на клиента си. От друга страна, това ще стимулира креативността и спонтанността на клиента. Използването на спомагателни принадлежности като играчки, листи и средства за рисуване в индивидуалната психодрама разкрива един еклектичен подход, основан на принципа за полезност: “Каквото работи – използвай го!”

автор: Георги Ангелов Станков
психолог, психодрама - асистент
Хасково
телефон:  038/ 66 19 22
                088б/ 82 49 18             
e-mail: georgi_stankov@abv.bg